All photographs © Rosina Pencheva
Schizophrenic Table (a model), 2020, sculpture in progress, Credo Bonum Gallery, Sofia
Where is the Sculpture?, group exhibition, curator Kiril Vasilev
Where is the Sculpture?, group exhibition, curator Kiril Vasilev
A child and a model of our times, the schizo-table desires nothing but to continue its own production forever. Author and audience create the table together during the exhibition period, with no collaboration but in accordance with a text, written by artist Henri Michaux in 1966.
-------------
Шизофренична маса (модел), 2020, скулптура в процес, галерия Кредо Бонум, София
Къде е скулптурата?, групова изложба, куратор Кирил Василев
Къде е скулптурата?, групова изложба, куратор Кирил Василев
Дете и модел на съвремието, шизо-масата не желае нищо друго, освен да продължи производството си завинаги. Автор и публика създават масата заедно по време на изложбата, без да си сътрудничат, но като се водят по текст, написан от художника Анри Мишо през 1966г.
"Once noticed, it continued to occupy one's mind. It even persisted, as it were, in going about its own business. . . . The striking thing was that it was neither simple nor really complex, initially or intentionally complex, or constructed according to a complicated plan. Instead, it had been desimplified in the course of its carpentering. . . . As it stood, it was a table of additions, much like certain schizophrenic's drawings, described as 'overstuffed,' and if finished it was only in so far as there was no way of adding anything more to it, the table having become more and more of an accumulation, less and less a table. . . . It was not intended for any specific purpose, for anything one expects of a table. Heavy, cumbersome, it was virtually immovable. One didn't know how to handle it (mentally or physically). Its top surface, the useful part of the table, having been gradually reduced, was disappearing, with so little relation to the clumsy framework that the thing did not strike one as a table, but as some freak piece of furniture, an unfamiliar instrument . . . for which there was no purpose. A dehumanized table, nothing cozy about it, nothing 'middle-class,' nothing rustic, nothing countrified, not a kitchen table or a work table. A table which lent itself to no function, self-protective, denying itself to service and communication alike. There was something stunned about it, something petrified. Perhaps it suggested a stalled engine."
Henri Michaux, The Major Ordeals of the Mind, 1966
------------
"Щом човек я забележеше, тя продължаваше да занимава ума. Тя продължаваше дори кой знае какво, несъмнено собствената си работа... Поразителното бе, че без да е проста, тя не бе и истински сложна – сложна по начало, по замисъл или по силата на някакъв неясен план. По-скоро бе лишавана от простота успоредно с изработването й... Такава, каквато бе, тя бе една маса с добавки, както са били правени някои рисунки на шизофреници, наречени "плесканици", и ако е била завършена, то е доколкото вече не е имало начин да се добави нещо към нея, маса, която е ставала все повече и повече претрупаност, все по-малко и по-малко маса… Тя не е била годна за никаква употреба, за нищо, което човек очаква от една маса. Тежка, обременително-обемиста, тя била почти непреносима. Не знаели как да я подхванат (нито мислено, нито с ръце). Мястото за поставяне, полезната част от масата, прогресивно намалявало, изчезвало, и понеже било тъй лишено от връзка с издигнатата върху масата обемиста обременителност, тая съвкупност вече не се мислела като маса, а като отделна мебел, непознат инструмент, който не ставал за употреба. Дехуманизирана маса, която не служела за нищо, не била буржоазна, не била рустик, нито селска, нито кухненска, нито работна. Която не се поддавала на нищо, отбранявала се, отказвала да служи за нещо полезно и за общуване. В нея имало нещо погребано, вкаменено. Напомняла за някакъв спрял мотор."
Анри Мишо, Великите изпитания на духа, 1966
