All photographs © Rosina Pencheva
Sugar, 2019, sculpture, Oborishte 5 Gallery, Sofia
MOST Contemporary Art Award - finalists exhibition
MOST Contemporary Art Award - finalists exhibition
The idea of the perfect couple - the two halves, always looking to become one, is mentioned as early as in Plato's Symposium. In the dialogue the genesis of love is described as the severing in half of the original human beings - four-legged, two-headed creatures, who angried the gods and were cut in two by Zeus, doomed forever to look for their matching halves.
The thought that the ideal person for us exists somewhere is both seductive and confusing. A consequence of the imposition of this idea in our culture is the experience of periodic disappointment - the searching, failing, not finding the one, the constant anxiety - what if I never find them? What if I already missed them? It's the same old story every time, but it seems we never learn. Every new infatuation, when feromones match like pieces of a puzzle, carries a spark of this hope - now I really got the right person! It is exactly this fragile, sweet and quickly melting moment that inspires Sugar.
The thought that the ideal person for us exists somewhere is both seductive and confusing. A consequence of the imposition of this idea in our culture is the experience of periodic disappointment - the searching, failing, not finding the one, the constant anxiety - what if I never find them? What if I already missed them? It's the same old story every time, but it seems we never learn. Every new infatuation, when feromones match like pieces of a puzzle, carries a spark of this hope - now I really got the right person! It is exactly this fragile, sweet and quickly melting moment that inspires Sugar.
------------------
Захар, 2019, скулптура, галерия Оборище 5, София
Награда за съвременно изкуство МОСТ, изложба на финалистите
Награда за съвременно изкуство МОСТ, изложба на финалистите
Идеята за идеалната двойка - половинките, които цял живот търсят да се съберат в едно, е спомената още в диалога Пир на Платон. Там произходът на любовта е описан като разделянето на две на изначалната човешка форма - четирикраки, двуглави създания, които разгневили боговете и били разсечени на две от Зевс, осъдени вечно да търсят другата си половина.
Мисълта, че някъде съществува идеален човек за всеки от нас, е едновременно примамлива и объркваща. Последствие от налагането на тази идея в културата ни е периодичното изживяване на любовно разочарование - търсенето, грешките, ненамирането на "единствения", постоянната тревога - ами ако никога не го намеря? Дали вече не съм го изпуснал? Историята се повтаря всеки път, изглежда обаче никога не помъдряваме. Всяко ново влюбване, когато феромоните се напасват като парченца от мозайка, носи искрица от тази вяра - този път уцелих моя човек! Точно този крехък, сладък и бързо стапящ се момент пресъздава Захар.
