All photographs © Rosina Pencheva
The Landlord, 2018, Orlovska 10 gallery, Gabrovo, solo exhibition
As a child, I was very excited about other people's homes. Whenever a friend invited me to a birthday party, I couldn't wait to see their houses - to go into every room, look at things, smell them. I especially loved going into the apartments of my own building as they had the same layout as my own. In many homes elements of furniture were repeating, there were the furry blankets, the embroidered cushions, the crocheted millets, kitchen utensils and toys bought from the same places. The more the coincidences were, however, the more I felt a strange anxiety, a feeling both creepy and tempting, like Alice stepping into the Mirror world. Freud uses the term unheimlich (lit. un-homely) for this feeling, the mysterious element in the familiar, which confuses the mind and winks at us from the endless unexplored territories inside ourselves. The Landlord follows the thread of the inexplicable in search of this feeling that often touches us in dreams, when the unconscious is left to deal with the weaving of stories, to overproduce meanings, to fill and distort every space.
---------------
Хазяинът, 2018, галерия Орловска 10, Габрово, самостоятелна изложба
Като дете много ме вълнуваха домовете на другите хора. Когато другарчета ме канеха на рожден ден, нямах търпение да видя къщите им - да вляза във всяка стая, да гледам, да мириша. Особено обичах да влизам в апартаментите в нашия блок, защото бяха с еднакво разположение като моя собствен. В много домове се повтаряха елементи от мебелировката, неизменно присъстваха китениците, бродираните възглавнички, плетените на една кука миленца, купените от едно и също място кухненски прибори и детски играчки. Колкото повече бяха съвпаденията обаче, толкова по-силно усещах странно безпокойство, чувство едновременно страховито и мамещо, като Алиса, която пристъпва в Огледалния свят. Фройд използва за това усещане термина unheimlich (букв. не-домашен) - тайнственият елемент в познатото, който обърква съзнанието и ни намигва от безкрайните неизследвани територии в самите нас. Хазяинът следва нишката на необяснимото в търсене на това чувство, което ни докосва най-често насън - когато несъзнаваното е оставено да се занимава с тъкането на истории, да свръхпроизвежда значения, да изпълни и изкриви всяко пространство.
